Оплождане на океана: Могат ли учените да използват океана за абсорбиране на вредни парникови газове?

• Автор:
• име Автор

  Quantumrun Foresight
• Ноември 11, 2021

Океанското торене, предложен метод за борба с изменението на климата чрез стимулиране на растежа на фитопланктона в океана, предизвика оживен дебат сред учените поради неговия несигурен потенциал и възможни странични ефекти. Въпреки че някои експерти го виждат като обещаващ инструмент, опасенията относно нарушаването на морските екосистеми и създаването на „мъртви зони“ доведоха до забрана на подобни практики. Продължаващата дискусия подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания, внимателно разглеждане на всички потенциални въздействия и балансиран поглед върху дългосрочните им последици.

Контекст на торене в океана

Океанското торене включва добавяне на хранителни вещества към океана, за да се стимулира растежа на фитопланктона и по този начин да се увеличи абсорбцията на въглероден диоксид. Въпреки че теорията зад този подход е стабилна, нейното практическо приложение и потенциално въздействие са по-малко сигурни. Например през февруари 2020 г. бяха проведени поредица от експерименти за оценка на ползите от торенето с желязо, специфичен вид торене в океана. Резултатите от тези проучвания поставят под съмнение ефикасността на този метод, което предполага, че ползите може да не са толкова значителни, колкото се смяташе преди.

Освен това потенциалните странични ефекти от наторяването на океана върху морските екосистеми предизвикаха сериозни опасения сред научната общност. Една теория предполага, че процесът може да доведе до създаването на деоксигенирани „мъртви зони“, зони в океана, които са лишени от допълнителни хранителни вещества и по този начин не могат да поддържат морския живот. Има и опасения относно по-широките последици от нарушаването на деликатния баланс на морските екосистеми. Потенциалните рискове, свързани с тези неизвестни променливи, доведоха до това Организацията на обединените нации (ООН) да забрани морското геоинженерство, включително наторяването на океана, през 2008 г.

Въпреки тези опасения, някои експерти остават оптимисти относно потенциала на наторяването на океана като средство за борба с изменението на климата. Те твърдят, че с нивата на въглерод в атмосферата, които сега надвишават 400 части на милион, ниво, което много учени смятат за опасно високо, може да се наложи да преразгледаме всички налични опции. Въпреки това, както при всички сложни научни въпроси, дебатът продължава, като се подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания и внимателно разглеждане на всички потенциални въздействия.

Разрушително въздействие

Взаимосвързаният характер на световните океани означава, че всяка промяна в една част от системата може да има дълготрайни последици. Например, ако трябва да увеличим концентрациите на желязо в една област, може неволно да изчерпим хранителните вещества в друга област. Това развитие може да има сериозни последици за морския живот и биоразнообразието в тези региони. Например, намаляването на хранителните вещества в определен район може да доведе до намаляване на популацията на определени видове, което може да засегне цялата хранителна верига в тази екосистема.

Несигурността около торенето с желязо също представлява значително предизвикателство. Ако не разберем напълно какво се случва с желязото, след като бъде въведено в океана, не можем точно да предвидим или контролираме резултатите. Тази несигурност може да доведе до непредвидени последици, като например създаване на вредни цъфтежи на водорасли, които могат да произведат токсини. За индустрии, които разчитат на океана, като риболов и туризъм, тези потенциални рискове могат да имат сериозни икономически последици.

Като се имат предвид тези сложности, изглежда малко вероятно глобалните власти като ООН да премахнат забраната за морско геоинженерство в близко бъдеще. Това обаче не означава, че разговорът около наторяването на океана и други форми на геоинженерство трябва да спре. Правителствата, учените и фирмите трябва да продължат да изследват и да инвестират в изследвания, за да разберат по-добре тези технологии, за да разработят по-безопасни и по-ефективни методи за геоинженерство.

Последици от океанското торене:

По-широките последици от океанското торене могат да включват:

• Повишени изследвания и разработки в областта на морското геоинженерство, водещи до създаването на нови индустрии и възможности за работа в науката и технологиите за околната среда.
• Потенциалният успех на наторяването на океана вдъхновява промяна в политическите приоритети, с по-голям акцент върху финансирането и подкрепата на екологични инициативи.
• Потенциалът за наторяване на океана за смекчаване на изменението на климата, което води до намаляване на свързаните с климата здравни проблеми, подобрявайки цялостното обществено здраве.
• Нови технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които подобряват нашите възможности в борбата срещу изменението на климата.
• Намаляване на екстремните метеорологични явления, намаляване на икономическата тежест от реакцията при бедствия и възстановяването.
• Потенциалът за вреден цъфтеж на водорасли в резултат на наторяване на океана води до намаляване на туризма в засегнатите райони, което оказва влияние върху местните икономики.
• Загуба на биоразнообразие, засягаща научните изследвания и потенциалното откриване на нови морски видове и ресурси.
• Политическо напрежение между страните, което оказва влияние върху международните отношения и сътрудничеството по въпросите на околната среда.
• „Състезание по геоинженерство“ между страните с потенциално отрицателно въздействие върху глобалното управление на климата и сътрудничеството.

Въпроси за разглеждане

• Смятате ли, че комерсиализираното наторяване в океана ще представлява опасност за морския живот? 
• Трябва ли Обединените нации да преразгледат забраната си за морско геоинженерство и защо?