Бъдещето на английския език

„[Английският] се разпространява, защото е изразителен и полезен.“ - Икономистът

В продължаващото състояние на съвременна глобализация езикът се превърна в бариера, която не може да бъде пренебрегната. В момент от новата история някои вярваха, че китайският може да стане езикът на бъдещето, но днес Китай съществува като световен най-голямото англоезично население. Английската комуникация процъфтява с някои от най-големите и разрушителни компании в света, базирани в англоговорящите страни, така че не е изненада, че международната комуникация е силно зависима от това, че английският е обща основа.

Така че е официално, английският е тук, за да остане. Но това не означава, че ще можем да го разпознаем след 100 години.

Английският език е динамичен организъм, който е претърпял много случаи на трансформация и ще продължи да го прави. Тъй като английският става все по-признат като универсален, той ще претърпи промени, за да отговаря по-добре на ролята си на международен език. Последиците за други култури са големи, но последиците за самия английски език също са радикални.

Какво може да каже миналото за бъдещето?

В исторически план английският е бил опростен отново и отново, така че това, което официално пишем и говорим днес, не изглежда или звучи много като традиционната англосаксонска форма. Езикът непрекъснато придобива нови характеристики, произтичащи главно от факта, че по-голямата част от англоезичното население не е роден за него. До 2020 г. се предвижда само 15% от англоезичното население ще бъдат носители на английски език.

Това никога не е било загубено от лингвистите. През 1930 г. английският лингвист Чарлз К. Огдън разработва това, което нарича „Basic English”, съставен от 860 английски думи и предназначен за чужди езици. Въпреки че не се задържа по онова време, оттогава той оказа силно влияние върху „опростен английски“, който е официалният диалект за английски технически комуникации, като например технически ръководства.

Има редица причини, поради които опростеният английски е от съществено значение за техническите комуникации. При разглеждането на предимствата на стратегията за съдържание трябва да се вземе предвид значението на повторното използване на съдържанието. Повторната употреба, както се оказва, също е от полза за процеса на превод.

Преводът на съдържание не е малък разход, но компаниите могат драстично да намалят този разход чрез повторно използване. При повторно използване съдържанието се изпълнява през системи с преводна памет (TMS), които идентифицират низове на съдържание (текст), които вече са били преведени. Това съпоставяне на шаблони значително намалява обхвата на процеса и се нарича аспект на „интелигентно съдържание“. Съответно, намаляването на езика и ограничаването на използваните думи също ще доведе до спестяване на време и разходи, когато става въпрос за превод, особено при използването на тези TMS. Неизбежна последица от опростения английски език е ясният и повтарящ се език в съдържанието; макар и градивно повторение, но все пак скучно.

In Управление на корпоративно съдържание, Чарлз Купър и Ан Рокли се застъпват за предимствата на „последователна структура, последователна терминология и стандартизирани насоки за писане“. Въпреки че тези ползи са неоспорими, това е активно свиване на английския език, поне в контекста на комуникацията.

Тогава плашещият въпрос става как ще изглежда английският в бъдеще? Това ли е смъртта на английския език?

Обогатяването на нов английски

Английският език в момента се формира от чуждестранни говорители и нашата нужда от комуникация с тях. А задълбочено изучаване на пет езика проведено от John McWhorter предполага, че когато голям брой чуждестранни говорещи научат език несъвършено, премахването на ненужните части от граматиката е ключов елемент при оформянето на езика. По този начин диалектът, който говорят, може да се разглежда като по-проста версия на езика.

Макуортър обаче отбелязва също, че по-просто или „различно“ не е синоним на „по-лошо“. В оживен TED разговор, Изпращането е убиващ език. JK!!!, той се отклони от дискусията какво са направили с езика неговорещите езика, за да насочи вниманието към това какво технологията е направила с езика. Изпращането на текстови съобщения, твърди той, е доказателство, че младите хора днес „разширяват своя езиков репертоар“.

Описвайки това като „говор с пръсти“ – нещо съвсем различно от формалното писане – Макуортър заявява, че това, на което сме свидетели чрез този феномен, всъщност е „възникваща сложност“ на английския език. Този аргумент позиционира по-простия английски (който изпращането на текстови съобщения може лесно да се определи като) като полярна противоположност на упадъка. Вместо това е обогатяване.

За Макуортър диалектът на текстовите съобщения представлява нов вид език с изцяло нова структура. Не е ли това, на което сме свидетели и с опростен английски? Това, което Макуортър подчертава, е, че има повече от един аспект на съвременния живот, който променя английския език, но неговата динамика може да бъде положително нещо. Той отива толкова далеч, че нарича изпращането на текстови съобщения „езиково чудо“.

Макуортър не е единственият, който вижда тази трансформация в положителна светлина. Връщайки се към концепцията за универсален или международен език, The Economist твърди, че докато езикът може да опрости, защото се разпространява, „той се разпространява, защото е изразителен и полезен“.

Глобалните последици за бъдещето на английския език

Редактор-основател на Футуристът списание пише в 2011 че концепцията за единен универсален език е страхотна с прекрасни възможности за бизнес отношения, но реалността е, че цената на първоначалното обучение би била абсурдна. И все пак не изглежда толкова пресилено, че трансформацията на английския език може да доведе до естествен напредък към общоприет единен език. И може би е английски, който вече няма да разпознаем в идните векове. Може би концепцията на Джордж Оруел за новговор всъщност е на хоризонта.

Но идеята, че ще се говори само един език, не отчита различните начини, по които хората, които не са роден език, се приспособяват към английския. Например Сметната палата на ЕС стигна толкова далеч, че публикува a ръководство за стил за справяне с проблемните EU-изми, когато става дума за говорене на английски. Ръководството включва подраздел във въведението, озаглавен „Има ли значение?“ който пише:

Европейските институции също трябва да комуникират с външния свят и нашите документи трябва да бъдат преведени – и двете задачи не се улесняват от използването на терминология, която е непозната за носителите на езика и или не се появява в речниците, или им се показва с различен смисъл.

В отговор на това ръководство, The Economist отбеляза, че злоупотребите с език, които все още се използват и се разбират с времето, вече не са злоупотреби, а нов диалект.

As The Economist посочи, че „езиците всъщност не намаляват“, но се променят. Без съмнение английският се променя и поради редица основателни причини може да е по-добре да го приемем, отколкото да се борим с него.