Офанзивно правителствено хакване: Нов вид цифрова война

КРЕДИТ ЗА ИЗОБРАЖЕНИЕ:
Изображение на кредит
iStock

Офанзивно правителствено хакване: Нов вид цифрова война

Офанзивно правителствено хакване: Нов вид цифрова война

Подзаглавен текст
Правителствата отиват още една крачка напред във войната срещу киберпрестъпленията, но какво означава това за гражданските свободи?
    • Автор:
    • име Автор
      Quantumrun Foresight
    • Ноември 15, 2023

    Резюме на прозрението

    Правителствата все повече използват офанзивни хакерски мерки за противодействие на киберпрестъпления като разпространение на зловреден софтуер и използване на уязвимости. Въпреки че са ефективни в борбата срещу заплахи като тероризма, тези стратегии пораждат етични и правни опасения, рискувайки гражданските свободи и личната неприкосновеност. Икономическите последици включват подкопаване на цифровото доверие и повишени разходи за сигурност на бизнеса, заедно с възникваща „надпревара в кибервъоръжаването“, която може да стимулира растежа на работните места в специализирани сектори, но да изостри международното напрежение. Тази промяна към офанзивни кибер тактики разкрива сложен пейзаж, балансиращ нуждите на националната сигурност срещу потенциални посегателства върху гражданските свободи, икономически въздействия и дипломатически отношения.

    Обиден правителствен хакерски контекст

    Опитите за отслабване на криптирането, независимо дали чрез политика, законодателство или неофициални средства, потенциално компрометират сигурността на технологичните устройства за всички потребители. Правителствените агенти могат да копират, изтриват или повредят данни и, в екстремни случаи, да създават и разпространяват зловреден софтуер, за да разследват потенциални киберпрестъпления. Тези тактики се наблюдават в световен мащаб и водят до намалена сигурност. 

    Различни форми на тези ръководени от правителството пробиви в сигурността включват спонсориран от държавата зловреден софтуер, обикновено използван от авторитарни държави за потискане на несъгласие, натрупване или използване на уязвимости за разследващи или обидни цели, насърчаване на крипто задни врати за подкопаване на криптирането и злонамерено хакване. Докато тези стратегии понякога могат да служат на целите на правоприлагащите и разузнавателните агенции, те често неволно застрашават сигурността и поверителността на невинни потребители. 

    Правителствата преминават към по-офанзивни стратегии за борба с киберпрестъпленията. Министерството на отбраната на Сингапур активно набира етични хакери и специалисти по киберсигурност, за да идентифицират критични слабости в своите правителствени и инфраструктурни мрежи. В САЩ националните правоприлагащи органи активно проникват в дигитални домейни, като например възстановяване на криптовалути за жертви на ransomware, като атаката Colonial Pipeline от 2021 г. е забележителен пример.

    Междувременно, в отговор на пробив в данните на Medibank през 2022 г., който разкри личната информация на милиони, австралийското правителство обяви проактивна позиция срещу киберпрестъпниците. Министърът на киберсигурността обяви сформирането на оперативна група с мандат да "хакне хакерите". 

    Разрушително въздействие

    Офанзивното правителствено хакване може да служи като мощен инструмент за поддържане на националната сигурност. Чрез проникване и разрушаване на злонамерени мрежи правителствата могат да предотвратят или смекчат заплахи, като тези, свързани с тероризъм или организирана престъпност. В един все по-взаимосвързан свят такива стратегии могат да се превърнат в неразделна част от защитните механизми на дадена държава, които все повече се преместват онлайн.

    Въпреки това, обидното хакване крие значителни рискове за гражданските свободи и неприкосновеността на личния живот. Спонсорираните от държавата хакерски усилия могат да се разпрострат отвъд първоначалните си цели, като по невнимание засегнат трети страни. Освен това съществува риск тези възможности да бъдат злоупотребени, което да доведе до неоправдано наблюдение и намеса в живота на обикновените граждани. В резултат на това е изключително важно да се установят всеобхватни правни и етични рамки за управление на тези дейности, като се гарантира, че те се извършват отговорно, прозрачно и подлежат на подходящ надзор.

    И накрая, офанзивното правителствено хакване има икономически последици. Откриването на спонсорирано от правителството хакерство може да подкопае доверието в цифровата инфраструктура и услуги. Ако потребителите или фирмите загубят вяра в сигурността на своите данни, това може да повлияе на растежа и иновациите на цифровата икономика. Подкрепяното от държавата хакване може също да доведе до надпревара във въоръжаването в кибернетични способности, като нациите инвестират сериозно в нападателни и защитни кибертехнологии. Тази тенденция може да стимулира растежа на работните места в AI и машинното обучение, етичното хакерство и решенията за криптиране на киберсигурността.

    Последици от офанзивно правителствено хакване 

    По-широките последици от офанзивното правителствено хакване могат да включват: 

    • Правителствата определят конкретни агенции за борба с киберпрестъпленията и разработване на стратегии за защита на основните инфраструктури.
    • Възходът на атмосферата на „държава под наблюдение“, което кара гражданите да се чувстват несигурни и предизвиква широко разпространено недоверие към правителството.
    • Предприятия, които поемат увеличени разходи, свързани с подобрени мерки за сигурност, за да защитят данните си не само от престъпници, но и от намеса на правителството. 
    • Дипломатическо напрежение, ако тези действия могат да се възприемат като акт на агресия, водещ до потенциално напрежение в международните отношения.
    • Ескалираща „надпревара в кибернетичното оръжие“ между държави и дори между правителствени агенции и престъпни образувания, което води до разпространение на по-модерни и потенциално разрушителни кибероръжия.
    • Нормализиране на хакерската култура в обществото с дългосрочни последици за обществените нагласи към поверителността, сигурността и това, което се счита за законни дигитални дейности.
    • Хакерските правомощия се злоупотребяват за политически печалби. Ако не бъдат контролирани, тези тактики могат да бъдат използвани за потискане на несъгласието, контрол на информацията или манипулиране на общественото мнение, което може да има дългосрочни последици за състоянието на демокрацията в дадена страна.

    Въпроси за разглеждане

    • Какви от офанзивните хакове на вашето правителство знаете? 
    • Как иначе тези спонсорирани от държавата хакерски дейности биха могли да засегнат обикновените граждани?