Нестабилност на цифровото съдържание: възможно ли е запазването на данни днес?

КРЕДИТ ЗА ИЗОБРАЖЕНИЕ:
Изображение на кредит
iStock

Нестабилност на цифровото съдържание: възможно ли е запазването на данни днес?

Нестабилност на цифровото съдържание: възможно ли е запазването на данни днес?

Подзаглавен текст
С непрекъснато нарастващите петабайти основни данни, съхранявани в Интернет, имаме ли способността да запазим тази нарастваща орда от данни?
    • Автор:
    • име Автор
      Quantumrun Foresight
    • Ноември 9, 2021

    Дигиталната ера, макар и изобилна от възможности, представя значителни предизвикателства, включително запазването и сигурността на цифровото съдържание. Постоянното развитие на технологиите, недоразвитите протоколи за управление на данни и уязвимостта на цифровите файлове към корупция изискват съгласуван отговор от всички сектори на обществото. От своя страна стратегическите сътрудничества и непрекъснатите технологични подобрения в управлението на цифрово съдържание могат да насърчат икономическия растеж, да повишат уменията на работната сила и да стимулират устойчивото развитие на технологиите.

    Контекст на нестабилност на цифровото съдържание

    Възходът на Информационната ера ни изправи пред уникални предизвикателства, каквито не сме си представяли преди няколко десетилетия. Например, постоянното развитие на хардуера, софтуера и езиците за кодиране, използвани за базирани на облак системи за съхранение, представлява значително препятствие. Тъй като тези технологии се променят, рискът остарелите системи да станат несъвместими или дори да спрат да функционират се увеличава, което застрашава сигурността и достъпността на данните, съхранявани в тях. 

    В допълнение, протоколите за обработка, индексиране и документиране на огромните количества данни, съхранявани в съществуващите бази данни, са все още в начален стадий, което повдига ключови въпроси относно избора на данни и приоритизирането за архивиране. Какъв вид данни даваме приоритет за съхранение? Какви критерии трябва да използваме, за да определим коя информация е с историческа, научна или културна стойност? Известен пример за това предизвикателство е Twitter Archive в Библиотеката на Конгреса, инициатива, стартирана през 2010 г. за архивиране на всички публични туитове. Проектът приключи през 2017 г. поради непрекъснато нарастващия обем на туитове и трудността при управлението и осигуряването на достъп до такива данни.

    Въпреки че цифровите данни не са изправени пред проблемите с физическото влошаване, присъщи на книгите или други физически носители, те идват със собствен набор от уязвимости. Отделен повреден файл или нестабилна мрежова връзка може да изтрие цифрово съдържание за миг, подчертавайки крехкостта на нашето онлайн хранилище на знания. Атаката на Garmin Ransomware от 2020 г. служи като ярко напомняне за тази уязвимост, при която една-единствена кибератака прекъсна операциите на компанията по целия свят, засягайки милиони потребители.

    Разрушително въздействие

    В дългосрочен план стъпките, предприети от библиотеки, хранилища и организации като Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за рационализиране на съхранението на цифрови данни, могат да имат дълбоки последици. Сътрудничеството между тези субекти може да доведе до създаването на по-устойчиви системи за архивиране, осигуряващи защита за натрупаното в света цифрово знание. Тъй като такива системи се подобряват и стават по-широко разпространени, това може да означава, че критичната информация остава достъпна въпреки технически проблеми или системни повреди. Проектът Google Arts & Culture, стартиран през 2011 г. и все още продължаващ, демонстрира такова сътрудничество, при което дигиталните технологии се използват за запазване и предоставяне на достъп до огромни количества изкуство и култура в световен мащаб, като ефективно подготвят бъдещето на културното наследство на човечеството.

    Междувременно нарастващият фокус върху справянето с рисковете за киберсигурността, свързани със системите, базирани на облак, е от съществено значение за поддържане на общественото доверие и гарантиране на целостта на съхранените данни. Текущият напредък в киберсигурността може да доведе до разработването на по-сигурна облачна инфраструктура, намалявайки риска от пробиви на данни и повишавайки доверието в цифровите системи. Пример за това е Законът за готовност за киберсигурност на квантовите изчисления от правителството на САЩ, който изисква от агенциите да преминат към системи, които устояват дори на най-мощните атаки с квантови изчисления.

    Освен това непрекъснатите надстройки и подобрения в цифровите инфраструктури имат разклонения извън сигурността. Те могат да повлияят на правната среда, особено по отношение на правата на интелектуална собственост и поверителността на данните. Това развитие може да наложи изменения в съществуващите правни рамки или разработването на нови закони като цяло, което ще засегне както частния, така и публичния сектор.

    Последици от нестабилността на цифровото съдържание

    По-широките последици от нестабилността на цифровото съдържание могат да включват:

    • Правителствата инвестират сериозно в облачни системи, включително наемането на повече ИТ специалисти, за да се гарантира, че публичните данни са защитени.
    • Библиотеки, поддържащи древни ръкописи и артефакти, инвестиращи в технологии, които биха им позволили да имат онлайн резервно копие.
    • Доставчиците на киберсигурност непрекъснато надграждат своите продукти срещу все по-сложни хакерски атаки.
    • Банки и други чувствителни към информация организации, които трябва да осигурят точност и възстановяване на данните, изправени пред по-сложни кибератаки.
    • Повишеният интерес към цифровото съхранение води до повече инвестиции в технологично образование, което води до висококвалифицирана работна сила, готова да се справи с бъдещите цифрови предизвикателства.
    • Необходимостта от балансиране на запазването на данни с устойчивостта на околната среда, движеща иновациите на енергийно ефективни технологии за съхранение на данни, допринасяйки за намаляване на въглеродните емисии в ИТ сектора.
    • Широко разпространена загуба на критична информация с течение на времето, което води до значителни пропуски в нашето колективно историческо, културно и научно познание.
    • Възможността цифровото съдържание да бъде изгубено или манипулирано, насърчавайки недоверието към онлайн източниците на информация, засягайки политическия дискурс и формирането на общественото мнение.

    Въпроси за разглеждане

    • Смятате ли, че е важно да поддържаме онлайн хранилище на основната информация за нашата цивилизация? Защо или защо не?
    • Как гарантирате, че вашето лично цифрово съдържание е запазено?

    Препратки към Insight

    Следните популярни и институционални връзки бяха посочени за тази информация:

    Коалиция за цифрово съхранение Проблеми със запазването