Нападателни правителствени кибератаки: САЩ засилват нападателните кибератаки

• Автор:
• име Автор

  Quantumrun Foresight
• Февруари 22, 2022

Резюме на прозрението

В отговор на вредните кибератаки САЩ променят подхода си към киберсигурността, преминавайки от фрагментирани усилия към единна, проактивна позиция. Тази промяна може да промени международните отношения, като влиянието на държавите се определя от техните кибер способности, а бизнесите в критични сектори може да се наложи да инвестират сериозно в мерки за киберсигурност. С разширяването на цифровия свят нараства и потенциалът за смущения, водещи до обществени промени, промени на пазара на труда и последици за околната среда.

Контекст на обидни правителствени кибератаки

След като кибератаките повредиха критична инфраструктура на САЩ през 2021 г., САЩ обмислят офанзивни кибероперации, за да предотвратят допълнителни щети. Правейки това, САЩ също нормализират военните кибердейности и обединяват разделените си преди това отговорности за киберсигурността в единно цяло. Този преход ще има последици за това как САЩ и други страни водят кибервойна.

Киберсигурността на правителството на САЩ първоначално беше разпокъсана дейност с различни отговорности, разпределени между различни отдели. Освен това повечето кибератаки се считат за престъпни дейности и следователно са под юрисдикцията на правоприлагащите органи. Въпреки това, след множество вредни кибератаки, които застрашиха критични индустрии и вериги за доставки, консенсусът в киберобщността на САЩ е, че тези атаки представляват заплаха за националната сигурност.

Законът за разрешение за национална отбрана (NDAA) от 2019 г. има за цел да рационализира и обедини кибердейностите на САЩ. NDAA ще помогне на правителството да се съсредоточи по-ефективно върху киберсигурността и да стандартизира ръководството за кибер операции на САЩ. В светлината на преоценената заплаха САЩ заемат по-проактивна позиция на „предна отбрана“, възнамерявайки да спрат кибератаките, преди да се случат. От своя страна Организацията на обединените нации (ООН) препоръча определени „норми за отговорно поведение на държавата в киберпространството“. Тези норми имат за цел да защитят невинни граждани от потенциално широкообхватни кибератаки.

Разрушително въздействие

Офанзивните правителствени кибератаки биха могли потенциално да променят пейзажа на международните отношения. Тъй като кибератаките стават все по-разпространен инструмент за държавно управление, те могат да доведат до промяна в баланса на силите. Държавите с превъзходни кибер възможности могат да спечелят надмощие, докато тези с по-слаба защита могат да се окажат в неизгодно положение. Това развитие може да доведе до нова форма на цифрово разделение на глобалната сцена, където динамиката на властта се диктува от технологичната мощ, а не от традиционната военна сила.

Освен това бизнесът, особено този в критични сектори като енергетиката, здравеопазването и финансите, може да стане основна цел. Тази тенденция може да принуди компаниите да инвестират сериозно в мерки за киберсигурност, отклонявайки ресурси от други сфери на бизнеса. Освен това заплахата от кибератаки може да доведе до засилено регулиране и надзор на цифровата инфраструктура, задушаване на иновациите и създаване на бизнес среда, по-склонна към риск.

Тъй като нашият свят става все по-дигитализиран, потенциалът за смущения нараства. Атаките срещу критична инфраструктура могат да доведат до широко разпространен хаос, засягащ всичко - от наличието на основни услуги до общественото доверие в правителството. В дългосрочен план това може да доведе до по-тревожно и недоверчиво общество, където страхът от кибератаки влияе върху поведението и вземането на решения. Правителствата, от своя страна, може да бъдат принудени да предприемат по-драстични мерки, за да осигурят киберсигурност, което потенциално ще доведе до дебати относно поверителността и гражданските свободи.

Последици от офанзивни правителствени кибератаки

По-широките последици от офанзивните правителствени кибератаки могат да включват:

• Правителствените агенции все повече набират професионалисти с опит, за да развият своите отдели за киберсигурност.
• Ново правителствено финансиране се насочва към публични и частни организации в критични индустрии, за да модернизират своите цифрови активи, за да станат по-малко уязвими от кибер операции.
• Зачестилите случаи на кибератаки, засягащи държавни и недържавни участници извън САЩ, се съобщават в пресата.
• Потенциалът за промени на пазара на труда, тъй като търсенето на специалисти по киберсигурност може да скочи рязко.
• Екологични последици като кибератаки срещу критична инфраструктура като електрически мрежи, водещи до загуба на енергия или дори екологични бедствия, което подтиква преоценка на начина, по който осигуряваме и управляваме тези ресурси.
• Повишено недоверие на гражданите към държавни агенции/организации.
• Увеличено хакване на бази данни, притежавани и управлявани от правителствени агенции, ескалиране на геополитическото напрежение.

Въпроси за разглеждане

• Какво мислите за неотдавнашния обрат на САЩ към нападателни кибер операции? 
• Смятате ли, че офанзивните кибератаки срещу хакери са ефективно възпиращо средство?
• Вярвате ли, че нормите на ООН могат да възпрат държавите от участие в настъпателни кибер операции?