Доближава ли ни компютрите до безсмъртието?

Докато представите за бъдещето може да се променят с течение на времето, безсмъртието се радва на сигурно място в нашите мечти за утрешния ден. Възможността да живеем вечно е занимавала човешкото въображение от векове. Въпреки че вечният живот все още не е близо до реалност, той все пак претърпя интересна трансформация от фантазия в теоретична възможност през последните години.

Съвременните идеи за безсмъртието са се изместили от фокуса върху запазването на тялото към запазването на ума. В резултат на това камерите за сън против стареене от научнофантастичните филми са заменени от реалността на базираните в облак компютри. Новата компютърна технология все повече симулира човешкия мозък. За визионерите в областта, интегрирането на човешкия ум в бързо ускоряващия се цифров свят ще ни отведе отвъд границите на смъртната намотка.

Визионерите

За изследователи като Рандал Коене новото бъдеще на безсмъртието не е едно от изолирано запазване, а по-скоро цифрова интеграция. Koene вижда SIM (независим от субстрат ум) като ключ към безсмъртието. SIM е дигитално запазено съзнание – резултат от качването на човешки ум в мощно (и бързо разширяващо се) киберпространство. Koene е ръководител на Carboncopies.org, организация, посветена на превръщането на SIM в реалност чрез повишаване на осведомеността, насърчаване на изследванията и осигуряване на финансиране за SIM инициативи.

Друг визионер в областта на цифровото безсмъртие е Кен Хейуърт, президент на Фондация за запазване на мозъка. Името на фондацията се обяснява само по себе си: в момента малки обеми мозъчна тъкан могат да бъдат запазени с голяма ефективност; Целта на Хейуърт е да разшири възможностите на съществуващата технология, така че по-големи обеми тъкан (и евентуално цял човешки мозък) да могат да бъдат запазени в момента на смъртта, за да бъдат по-късно сканирани на компютър, за да се създаде съзнание човек-машина.

Това са увлекателни – и изключително сложни – идеи. Целта да се запази и качи съдържанието на човешкия мозък в киберпространството е постижение, което зависи от тясното сътрудничество между компютърното развитие и неврологията. Един пример за това взаимодействие между двете области е развитието на „съединителят” – 3D карта на нервната система.  Проектът Human Connectome (HCP) е онлайн графичен интерфейс, който позволява на хората да изследват визуално човешкия мозък.

Въпреки че HCP е постигнал големи крачки, той все още е в процес на работа и някои твърдят, че проектът за картографиране на човешкия мозък в неговата цялост е твърде огромна задача, за да бъде постигната. Това е само едно от препятствията, пред които са изправени изследователи като Koene и Hayworth.

Предизвикателствата

Дори и най-оптимистично настроените времеви линии признават сериозните изпитания, свързани с качването на човешкия ум в киберпространството: например, ако човешкият мозък е най-мощният и сложен компютър в света, кой компютър, създаден от човека, ще се справи със задачата да го побере? Още едно предизвикателство е фактът, че инициативи като SIM правят определени предположения за човешкия мозък, които остават хипотетични. Например вярата, че човешкото съзнание може да бъде качено във киберпространството, предполага, че сложността на човешкия ум (памет, емоция, асоциации) може да бъде напълно разбрана чрез анатомичната структура на мозъка – това предположение остава хипотеза, която все още предстои бъде доказано.